Дивната Луна на Краля Ликан

Дивната Луна на Краля Ликан

На коронацията Алфата, когото спасих преди осем години, публично ме отхвърли като своя съдбовна половинка, защото бях „безвълчна безполезница“. Той веднага ме изгони от глутницата и затвори баща ми в старата кула. Всички мислеха, че съм загубена. Когато паднах в руините, пред мен застана огромен тъмнозлатен вълк – Кралят Ликан Килиан. Той наведе глава: „Половинка. Моя.“ В нощта на кървавата луна белият вълк разби олтара, кулата се срути. Щом сложих сребробялата корона на главата си, бившият Алфа коленеше пред мен, треперещ.